аbout me...

A brief conception of Art
Danail Dimov

Art is eternal, because it is based on Eternity. It is a child of Spirituality and obtains its life from the Eternal Values and Virtues – Selfless Love, Wisdom, Compassion, Beauty, Meaning… Art endows us with inspiration and awakens our internal powers and inner sight.      
               Everything which motivates us should be put in the Eternal Fire of Death and only if it does not burn out, it passes the probation for eternity and can be transmuted into Eternal Value. The designation of Art is the synthesis of opposites – Spirit and Instinct. The Meaning of Art is creation of a Holistic Man through Inspiration.
             Art is not fashion. Art must go arm by arm with its faithful companion and base root – Meaning. Unfortunately they separated long ago… The Meaning was exchanged for new shocking forms – fragments hovering in the chaos of temporary fashion. Fashion is passing and artificial mask, which goal is to replace “old” forms with “new” ones. Fashion does not care about the content but the form and thus it tears away the wholeness of the Real Being. Fashion is a dictator – it chooses instead of Man. Its hands breed, flatter and encourage inactivity. Under its wings is easier and therefore it has so many followers from which energy it feeds on, grows and becomes stronger. It is a weapon of power. Fashion versus Meaning.
            Contrary to Fashion, Meaning focuses our attention on the Eternal Values which give life to the form. For the meaning of content gets older only when it loses its context and vitality and becomes an obstacle to the expansion of our consciousness and to the completeness of life…Or if there is another content – more deep, more active and more complete than the previous. Man is provoked to evaluate things through his Feelings and to give each value the respective place according its durability through the eyes of Eternity. Meaning reveals the Eternal Spiritual Values. Fashion gives advantage to the evasive material things, - here and now. The gradation of values is not only in accordance with the emotional intensity of the experience, but with its completeness. Searching of Meaning motivates creation of a criterion which helps us find our way in the chaos. The mission of Art of painting is to recreate more vividly and effectively the Images of the Eternal Values – the Archetypes, in order to illuminate more brilliantly the Meaning of Life.
            It is inevitable not to emphasize the difference between Goal and Meaning.
Goal strives only for its end and is blind for everything else, even for the Way itself. “End justifies the means!” The goal is causal, it goes directly through time, it is predictable and clear, the goal is reached here and now. This is a proof for its organic relation with the temporary categories, with fashion, mask and daily wants.
            As an artist, I am first of all an awakened human being, whose soul is an arena of the active battle between the Spirit and Instincts. Continuously I reveal my innermost happiness and completeness in the integration of these ancient and eternal Living Archetypes. For me this is the essence of the creative process. When I create a painting, in my Imagination appear new dynamic visions – Images of a boundless total Essence which is the source of Wholeness. The wandering and the scene of these events are inside my soul and thus I become a participant and a witness of how the Living Image transforms the matter of paint into living substance. In such moments the question whether I create or Living Image creates me is no longer bothering me. The creation of every new painting demands revealing of a unique formula which is a way to the unity of the opposites in integrated living wholeness. Thus Spirit acquires a body and the body gains spirit. I experience the effect of this act as the new birth of my Person.

* * * *



Кратка концепция за изкуството
Данаил Димов

Изкуството е вечно, защото изхожда от Вечността. То е дете на Духовността  и черпи Живота си от Вечните Ценности – безкористна Любов, Мъдрост, Състрадание, Справедливост, Красота, Смисъл... Изкуството ни дарява вдъхновение и пробужда  нашите вътрешни сили и вътрешното ни зрение.
Всяко нещо, което ни мотивира, се полага в Огъня на Смъртта и само ако не изгори, преминава изпитанието за непреходност и се превръща в Ценност. Намерението на изкуството е синтез на противоположностите – Дух и Инстинкт. Смисълът на изкуството е чрез Вдъхновението да Сътворява Цялостния Човек!
Изкуството не е мода! Изкуството не трябва да се разделя със своя верен спътник и основа – Смисъла. За съжаление това се случи отдавна… Смисълът беше разменен за нови, шокиращи форми – отломки, реещи се безметежно в хаоса на временната мода. Модата е злободневна и повърхностна маска, чиято цел е замяната на „стари” форми с „нови”. Тя не се интересува от съдържанието, а само от формите и затова тя разкъсва цялостността на Битието. Тя е диктатор – тя избира вместо човека. Нейните ръце хранят, ласкаят и поощряват пасивността. Под нейния покрив е по-лесно, затова се е сдобила с многобройни последователи, от чиято енергия се храни, укрепва и расте. Модата е оръжие на Властта. Мода срещу Смисъл.
 За разлика от Модата, Смисълът фокусира вниманието ни върху Вечните Ценности, които дават живот на формата. За Смисъла едно съдържание остарява, само когато то загуби контекст и жизненост и стане пречка за разширяването на съзнанието и за пълнотата на Живота. …Или, ако е открито друго – по-дълбоко, по-живо, по-пълно съдържание от предходното. Човекът е подбуждан да оценява чрез чувствата и да степенува ценностите по критерий за трайност, от гледна точка на Вечността. Смисълът разкрива Вечните Духовни ценности, а Модата – мимолетните, обвързани единствено с бита и удоволствието – тук и сега. Ценностите степенуваме и според Пълнотата на изживяването, а не само според емоционалния му интензитет. Търсенето на Смисъл  инициира създаването на критерий,  който ни помага да намерим нашия Път в хаоса. Мисията на Изкуството на живописта е да пресъздаде по-живо и въздействащо Образите на Вечните Ценности - Архетиповете, за да се освети по-ярко Смисъла на Живота.
Неизбежно е подчертаването на разликата между Цел и Смисъл.
Целта се стреми единствено към своя край и е сляпа за всичко друго, дори за самия Път. Тя оправдава всяко средство в своето име. Целта е каузална (обвързана причинно-следствено), движи се линейно във времето, предвидима е и ясно очертана. Целта достига своя финал тук и сега. Това е свидетелство за нейната органична връзка с временните категории, с модата, маската и бита на човека.
Аз - художникът, съм преди всичко осъзнаващо се човешко същество, чиято душа представлява арена за действащия конфликт между Духа и Инстинктите. Непрекъснато откривам  в обединяването на тези изконни и живи Архетипове, моето най-съкровено щастие и пълнота. За мен това е същността на творческия процес! Когато създавам картина, във въображението ми се появяват нови динамични визии – Образи на една необятна цялостна Същност, каквато е Източника на Пълнотата. Странстването и сцената на тези събития е вътре в душата ми, поради което ставам участник и свидетел на това, как живият образ трансформира материята на боята в жива субстанция. В такива моменти въпросът дали аз творя или Живият Образ ме сътворява, вече не ме терзае. Създаването на всяка нова картина изисква откриването на уникална формула, която е път към обединяването на противоположностите в единна жива цялост. Така Духът придобива тяло, а тялото се одухотворява. Въздействието от този акт изживявам като ново раждане на моята личност.